февруари 2024
12.
processing with prosecco
i think i like this little life. така се чувствам през последните няколко седмици. и този блог пост поставя началото на нещо ново за мен, което се надявам да развивам във времето, да служи като един пътеводител след години кои са били точките на пресичане с всички хора в живота ми. но причината да го започна е появата на един нов член на семейството ни, на един малък човек, който ме превърна в леля. звание, което ще нося с гордост в живота. и мисля, че точно такива моменти ни карат да осъзнаем колко много имаме и как животът ни дава да грабим с шепи, стига само да поискаме. затова отварям една бутилка от новото ми любимо пенливо вино, и се заемам с тази нелека задача да събера всичките си мисли в главата в що-годе нормално обобщение. но как се улавят морски вълни през пръстите на живота?
а той - животът, е толкова чудно нещо. и колкото повече време минава, толкова повече разбираш върху кое си заслужава да влагаш енергия. последното ми лято беше най-щастливото в живота, макар и всички огромни моменти от живота, които ми се случиха и тежестта им, която носих върху раменете си. най-щастливото ми лято, заобиколена от любимите ми хора, в родния ми град, с морето само на ръка разстояние. ах, август, с колко дарове ме зарадва, и всички те попиваха върху солената ми потъмняла кожа. август, когато открих и островитянския живот, спрял във времето, без тревогите на ежедневието, на тесните планински пътища, по които не беше минавала жива душа поне месеци. август, когато с най-голямата ми любов отпразнувахме точно любовта ни. август, винаги си бил моя слабост, но през последната година надмина себе си. донесе толкова радости, толкова преживявания, даде началото, обгърна ни с горещите си ръце докато ние, човеците, преживявахме живота. юни, юли, извинете ме, че ви пренебрегвам, ала август е първата ми любов, която ми даде обещанието за приключения през далечната 1995 година.
20.
дъното е като чаша с двойно дъно
само човек, който не си е имал взимане-даване с нидерландските пощи не си е късал нервите. или по-скоро досега не ми се беше случвало да преживея търсене на три различни пратки от трима различни подателя и да преровя целия интернет докато не стигна до български пощи, които да ми потвърдят, че аз не конфигурирам като получател в тяхната система. adulting, right? и всичко това докато се опитвам да наложа някаква минимална структура в живота си, усещайки как пролетта отново настъпва, а с нея и поривите за минималистичност и ново начало. новото начало всъщност е интересен феномен, върху който се замислих едва след като широкия интернет a.k.a. тикток ми показа, че няма много смисъл да си налагаш нови навици в най-тъмния период от годината за природата, а именно - края на декември - началото на януари. най-добре е това да се случи, когато настъпи пролетта, съвсем естествено идва.
в главата ми е цяла буря от мисли, надвиващи се за надмощие върху тревожността ми. а наивното ми аз им повтаря от страни, че мога да се тревожа само за нещата, върху които имам власт. забавна картинка е, особено когато умът ти е започнал да ерозира като вълнолом от емоционалните вълни, блъскащи се с него. чувствам се като малка сладка маймунка, която не може да задържи мисълта си за повече от минута. и тук може да се появи някой човек с огромен червен флаг, който да ми каже, че има някакъв шанс да страдам от adhd. но както каза мила михова в подкаста kari’s calling, напоследък стана модерно сам да се диагностицираш. всъщност аз го правя - диагностицирам се с остър заплес и eastern european daughter syndrom, готова да браня мило и драго на душата ми. какво ще рече този синдром ли - че трябва да покоря света, да се докажа и на най-незаинтересования човек и никога да не се провалям. да, отличничка съм в последното - грешки, колкото искаш, но дори и за миг не съм съжалила, че съм ги направила. всяка една от тези грешки ми даде поле за развитие, накара ме да осъзная един или друг аспект на живота.
филип, ако някой ден четеш тези редове, знай, че това не са от най-вълнуващите моменти в живота на леля ти, но са едни от поучителните такива. онези, които те сриват със земята, за да започнеш отново да градиш и да си дадеш сметка кое е важното. но не се притеснявай, ще се погрижа да знаеш, че животът е низ от възходи и падения, и трябва да взимаш максимума и от двете.
rollercoaster, така определям аз живота, затаявам дъх за високата скорост, с която се спускам, за да мога да използвам дробовете си докато викам от кеф при изкачванията.
за мен
обичам да търся и разказвам истории, може би и затова имам над 8 години опит в комуникациите. през последните месеци заобичах още повече пенливите вина и мога да потвърдя, че в тяхната компания историите са още по-интересни.
котколюб съм до дъното на душата си.
посвещавам този блог на един малък мъж, който даде още повече смисъл на разказването на истории. Филип, нямам търпение да ти покажа всичките пинизи в живота и заедно да се впускаме в приключения.
Свържи се с мен
